Интервю с Дим Дуков

Първо, честит старт на новото предаване. Представете го като идея.
Използваме, разбира се, формата. Това е т.нар. „Big mouth”, формат на Ендемол. Той върви като съпровождащо предаване на Биг Брадър. В случая, обаче, между „брадърите”, които ще се правят, то ще излиза в този малко по-различен, едночасов вариант. Дискутират се теми, които са злободневните за седмицата. Увеличено е с 15 минути – става 1 час и минава в по-ранен час. Преди бяхме от 23:45 до 00:30, а сега е от 22:30 до 23:30 часа. Използваме по-нецензурен език и не може да бъдем в по-ранен час.
На този етап сме имали едно предаване и има още много неща да се доизчистят, Все пак, едно е, когато обсъждаш едни 18 съквартиранта и е друго, когато обсъждаш теми, които са дискутирани почти навсякъде. Трябва да ги пречупиш през една друга призма и ние говорим не с езика на новините, а с този, който използваме вкъщи, на софрата.

Прави ли се това между изданията в останалите страни, в които има Биг Брадър?
Доколкото ми е известно, в България е първото такова. А и самият формат на „Голямата уста” в различните държави е осъществен по различен начин. В Англия, например, където за пръв път е правен, е 20 минутен. Всеки един формат се адаптира според условията в дадената държава. Ние сме уникални в това отношение. Имахме много голям успех по време на „Голямата уста” и СИА и НОВА ТВ решиха, че това може да остане като предаване, което се надявам да набере скорост. Аз съм сигурен, че има още много неща, които можем да направим.

На какъв принцип са подбрани злите езици?
Първоначално те бяха 8, с още няколко приходящи човека. Една част от тях отпаднаха, други останаха. Подбирани са хора, които са малко по-устати, имат различен и свободен изказ.
Проблемът в България е, че ние самите си слагаме цензура. Даже хората, които участват в късно предаване, гледат да се правят на по-изискани и не използват езика, който се използва на улицата и в домашна обстановка. И от там, всъщност, идва основния проблем – че това е вид цензура, която ние си налагаме.
А „Голямата уста” е нещо, с което се опитваме да разчупим нормите и да бъдем различни от това, което правят всички други предавания. Форматът „Голямата уста” вече е новата мода в световната телевизия. Но колкото и нескромно да звучи, ние сме първото предаване, което работи в този формат. Тази разчупеност и комуникация между гости, водещ, публика – тя е нехарактерна за България. А това е световна мода.

Успява ли да се роди истината в спора? Когато всички са еднакво разпалени и всеки много страстно и невъздържано защитава позицията си?
Винаги има поне две страни в един спор. Когато си подбираме темите, каним определени езици, чиято позиция ни е донякъде известна. Те обикновено са на коренно противоположни позиции. В първото предаване темите бяха малко повечко и нямаше пълното изчерпване на всяка една. От тук нататък ще се постараем да бъдат по-малко, за да може да се развият и да има обобщаване.
Аз лично съм много доволен от разговора, който проведохме с депутата Яни Янев. Там, в един спор между два езика, депутата и аз, в качеството ми на водещ, успяхме да стигнем до една простичка истина: има едно политическо лицемерие – защото призовават хората да не си плащат парното, а се оказа, че той самият си е платил парното. Ето – в този спор се роди истината.

Това ли е целта – да се роди истината? Или по-скоро да се покажат докрай двете позиции, които са в конфликт?
Според мен и едното, и другото. Все пак трябва да достигнем до някаква истина, въпреки 100% истина не същестува. Спорът сам по себе си е противопоставяне на мнения и много трудно ще е да излезнем с едно общо комюнике и да кажем: „Това е истината!”. Те се карат и всеки си дърпа към своето, но истината е винаги някъде по средата на двете страни. Затова си мисля, че с този спор поне се опитваме да доближим двете страни една до друга. Това е усреднения вариант (не компромисен) между двете страни – някъде там трябва да се намира истината.
Нататък ще видим как ще се заформят нещата и дали ще се продължи чисто в този формат. По всякаква вероятност ще променяме някои неща, тъй като независимо, че това е „Голямата уста” – едно вече известно име, реално е чисто ново предаване.
Много разчитаме на това, че и хората ще ни помагат и ще ни пишат за това какво искат да чуят, да видят и да се дискутира. Затова и достигнахме до варианта да се пускат смс-и. Предаването ни е на живо, имаме възможност да реагираме, ако се зададе интересна тема. По време на цялото предаване се следят имейлите, които получаваме. Така че, идеята е не само злите езици да се карат помежду си, или те да се карат с някой външен човек, а да ползваме и желанието на хората. Какво искат да чуят, да видят.

Това ли е нишата, която запълва „Голямата уста” с този формат – възможността да даде директно глас на хората?
Според мен, да. Има публицистични предавания, на които можеш да пишеш, можеш да си дадеш мнението, но в повечето случаи то не излиза наяве, не и така, както си го казал. При нас няма абсолютно никаква цензура, дори на смс-ите, ако щете.
Чисто технически за момента е много сложно да пускаме хора на живо в ефир, но и върху този въпрос мислим. Трябва да може да има жив контакт между зрителите и хората, които са в студиото. Искам да дискутираме тези теми, които са интересни на цялото общество. Нека да кажа така: представете си просто, че сме в една кръчма и сме пили по две ракии.

Значи това е като една по-модерна вариация на „Чичовци” на Иван Вазов?
Ако щете и така може да се каже, колкото смело и арогантно да звучи.

При положение, че това предаване е на живо и няма никаква цензура, как го овладявате?
Да Ви кажа честно, това е може би един от най-големите ми проблеми. Понякога те толкова почват да навлизат в този спор, че аз самия не мога да ги огранича и не мога да ги спра да говорят. Ходя, запушвам им устата, карам им се – няма друг начин. Но това, все пак, е ескалацията на напрежението. Те са много емоционални, а и самите помежду си се карат, имат си някакви междуличностни спорове, които достигат до някакви големи скандали. Понякога стигаме доста квартално ниво…

Тази липса на цензура не опростява ли цялата идея? Не измества ли вниманието от темата към езика на който тя се обсъжда?
Не, защото масово вкъщи дискутираме нещата на подобен език. Не е задължително да се псуваме, но има и доста хора, които говорят с псувни вкъщи и искат да чуят това в ефира. Българинът не е свикнал да се споменава, че ще извършат нещо с нечия майка по телевизията. Те са свикнали да се говори по-изискано и по-деликатно. А като гледаме новините вкъщи, например, се нервираме и назоваваме нещата с точните им имена. Ние правим точно това.

Не се ли притеснявате, че след като я няма спирачката на автоцензурата може да се получи скандал, който да не можете да овладеете? Да се получи бой, който може да намеси и Вас между юмруците?
Дай Боже! Няма нищо лошо – ще се сбием. Всичко е в името на зрителите. Плюс това аз съм сигурен, че много ще се изкефят, ако го видят това нещо – ако тръгнат злите езици да се бият и аз налетя на бой. Честно казано, не знам дали ще се стигне чак до такива крайности. Те с мен не смеят много да се карат – те се карат помежду си. А и като арбитър, би трябвало да заемам неутрална позиция. Случвало се е главната редакторка да ми прави забележка, че понякога взимам страна. Не мога да бъда безучастен, а като водещ би трябвало да бъда.

След толкова много неща, с които сте се занимавали и след участието във Vip Brother, как дойде идеята да станете водещ и да се занимавате с телевизия? Кой го предложи и измисли това нещо?
Винаги ми е било интересно и съм искал да се занимавам с телевизия. СИА така или иначе бяха решили да го правят този формат. В началото на лятото, на промоцията на песента на Део и Лео, се видях с една част от екипа. Те ми казаха, че ще правят кастинг за допълнително предаване към Big Brother и ми предложиха да се явя на него.
През юли ми изпратиха по имейл материалите и след три дни беше самият кастинг. До ден днешен не знам точно колко хора са били поканени там, но някъде между 30 и 40 човека. Аз съм бил един от малкото, които никога не са се занимавали с работата на водещ. Беше ми много притеснено и некомфортно. За един актьор е нормално, например, но за мен беше много странно, защото за пръв път ми се налагаше да се боря с някакви хора, а и даже не знаех кои точно са те. След известно време ми се обадиха, че съм минал първата селекция, после са стигнали до трима човека и вече от тях са ме избирали – и от СИА, и от НОВА ТВ. Това е било общо решение.

До колко насериозно взимате самия себе си? Не е ли твърде задължаващ този избор именно на вас за водещ?
Да, твърде задължаващо е. Това, което мога да кажа – колкото и нескромно да е – за тези три месеца доказах какво мога. И неслучайно масово се говори, че аз съм новото явление в областта на телевизията – може би, защото не съм бил обременен от тази професия дотогава. Просто правя това, което ми се иска и не се съобразявам с никакви норми. Дори имам говорни дефекти, които никой не ме кара да си поправям. Аз съм си аз. Повечето от хората, които ме спират по улицата, доста ме харесват.

А негативни отзиви имало ли е?
Разбира се, че има – предимно лични, срещу мен. Колко съм грозен, колко съм отвратителен, колко лошо водя, колко зле се държа. Но това е нормално. Ако само те хвалят, тогава вече е много притеснително. Неведнъж съм казвал, че това място не е резервирано за мен. Ако някой счита, че е по-добър водещ от мен, нека да дойде и да се пробва – студиото е отворено. Има продуцент, има и телевизия – мен са ме избрали, не съм се набутал самичък вътре.

Пък и нали идеята на предаването е да дразни, да поддържа интерес.
Честно казано, аз не се и притеснявам от това, че ме плюят – нормално е. Разбира се, има и другата реакция – ако някой ме наплюе, веднага излиза някой друг, който да ме защити.

Колко от вас самия се показва на екрана? До колко си позволявате да бъдете наистина себе си?
Аз съм си аз. Не се правя на нищо, което не съм, защото не мисля, че има смисъл. Няма смисъл да се направя на много умен, деликатен и интелигентен. Който ме харесва, ме харесва какъвто съм. Който ме мрази, той ще ме мрази, каквото и да направя.

Това ли е причината хората да харесват предаването? Защото всеки може да се свърже с него, без то да му е далечно и чуждо?
Да. В края на краищата, всеки зрител се олицетворява с човека, когото вижда по телевизията. Защо сапунените сериали са толкова популярни? Защото хората виждат своята лична трагедия и страсти, изиграни по телевизията.

Кои са върховете, които гоните в това, което правите и които още не сте постигнали?
Естествено, че като един амбизиозен Козирог, искам да имам най-гледаемото предаване и в пояса, в който съм да бъда най-гледан и най-харесван. Съвсем нормално е да искаш някакви хубави неща да ти се случват. Имам безкрайно много да се уча.

Има ли някой водещ или известна личност, от който искате да заимствате, независимо дали на българско или на световно ниво?
Опра Уинфри. Нейната освободеност и безцеремонност, с които действа. Тя е много свободен човек. Но тя вече е институция. Преди няколко месеца бях в Чикаго и видях нейните студиа, които са по-големи от нашия киноцентър.
Но не бих искал да се сравнявам с български водещи по простата причина, че това, което ние се опитваме да наложим, е един друг тип формат, който не е популярен тук. Гледам напред и бих заимствал от хора, които правят вече този формат. В английската „уста”, водещият е доста по-скандален от мен, но поне на този етап това е неприложимо в нашата страна.

Къде е границата? Българинът все пак е пуритан.
Аз горе-долу вървя по острието на бръснача. Опитвам се хем да не бъда милото котенце, но и да не преминавам границата… Мерилото за непрекрачване на границата е собственото ми виждане. Не се опитвам да си налагам нещо. Искам да съм това, което съм. Аз имам пълната свобода, но надали бих си позволил лукса да псувам като хамалин.

Освен, че са много амбизиозни, Козирозите са и много дисциплинирани и далновидни. Как виждате нещата от тук нататък?
Имаше дискусия дали и сега предаванията да бъдат на живо, както бяха по време на Биг Брадър. Моето условие категорично беше да бъдем на живо, защото има много адреналин, а и аз самият съм повече концентриран. Когато си на живо има страхотна мобилизация.

А за Вас самия, какво е „Голямата уста”?
Едно много сериозно професионално предизвикателство. Хората, с които работя, казват, че не са виждали по-дисциплиниран водещ от мен. Като се каже 8 часа за репетиция, за мен това означава 7 и половина да съм там. Преди това ще съм отишъл да си взема сценария, ще съм се запознал с него, ще съм научил това, което трябва. Това е професионалното подхождане към тази работа, което е изключително важно. Това се отнася за всяко нещо – ако човек не подхожда професионално към работата си, никога няма да бъде добър в нея.

А ако в даден момент този формат се изчерпа, ще искате ли да се пренасочите, но да си останете в телевизията?
Да. Честно казано, на мен ми се прави някакво състезание, но да е по-динамично. Като „Най-слабото звено”, което върви по BBC. Това с голямо удоволствие бих правил. Не съм го предложил още, но по принцип закупуването на такъв формат е много сложно и времеемко. Пък и следващия сезон тръгва с много нови предавания. каквото и да се планира, ще е чак за есента или следващата пролет.
Ласкателното е, че научих, че от няколко места много ме харесват и така или иначе, без работа няма да остана.

Няма ли да дойде момент, в който да ви стане любопитно да видите как е от другата страна, като продуцент или режисьор?
На този етап, не. Въпреки, че излизам от кинаджийско семейство. Баща ми е режисьор, вуйчо ми е режисьор… Така че възможно е да реша в един момент, че искам да съм режисьор. Не знам, засега не ми е на дневен ред. Сега ми е интересно да бъда лицето. Другият ми бизнес – аз имам два хотела – ми дава възможност да съм „сивия кардинал”, който командори зад кадър. Тук по-ми се иска да съм публичен.

Все още е забавно?
Да, все още е забавно. Е, има го момента, че личният ми живот е на показ повече, но аз, така или иначе, и преди бях публична личност. Сега известността ми е медийна, преди сякаш бях популярен, но хората не знаеха защо и с какво.

Какво още си пожелава Дим Дуков?
Ами на този етап много ме вълнува телевизионната ми кариера, бих си пожелал в пояса, в който е предаването ми, да бъда най-добрия и най-гледания. Това би ме зарадвало най-много.