Интервю с Петя Павлова

Петя Павлова за Universal music, Англия и VIP Brother или как се оцелява в лондонската “джунгла”

Няма да скрия, че когато видях, че Петя Павлова влиза в къщата ми стана любимка и беше моята фаворитка в шоуто. Другото, което ми грабна вниманието бе факта, че тя е живяла в Англия. Отново няма да скрия, че всеки, който познава малко или много тази страна ме печели като приятел веднага. Поведението и начина й на говорене толкова много напомнят кралството. И както всеки различен и преди всичко възпитан човек тя се оказа не толкова интересна за съквартирантите. Когато за първи път видях Петя да влиза в къщата си казах “Тя ще бъде първата, която ще бъде изгонена.” И не сбърках. Обвиниха я в какво ли не в къщата, че си е сложила маска, която не иска да свали, че е апатична. Най - безумното обвинение към нея бе, че говори с акцент български език. Да си призная преди да се запозная с Петя не знаех много неща за нея. Още от първият момент когато я видях да влиза в къщата ми стана интересна. Момиче, което е учило в Англия, успяло е да реализира мечтите си и най - вече оцеляла е в Лондон. Многомилионен град, който или те поглъща и погубва, или те издига на пиедестал. В Лондон или се сбъдват всички мечти, или просто ги погубва. Не е лесно да се живее в такъв град. Та там дори в метрото е възможно да се загубиш само за секунда невнимание. Повярвайте ми, от опит го знам. Този, който не е бил в мегаполиса няма да може да разбере за какво говоря. Но този, който познава Лондон никога няма да го забрави.

След като излезе от къщата на VIP Brother побързах да се свържа с Петя, за да взема интервю. Когато на фаталната дата Петък 13 отивах към мястото на срещата ни бях много притеснена и нервна. Оказа се обаче, че тя е много по - готина отколкото можех да предположа. Само след 5 минути нервността изчезна и не разбрах кога изминаха цели 45 минути. Следващото интервю е за всички, които искат да разберат как се оцелява в Лондон и как мечтите стават реалност.
Преди да заминеш си станала лице на Pepe Jeans London през 1997 г., а през 1994 г. е издаден първият ти албум. Как попадна в музикалните среди, как започна да се занимаваш с музика?

Стана съвсем случайно. Аз по принцип се занимавам с музика от малка и винаги съм пяла от училищни хорове до шоу програми, винаги само с музика съм се занимавала, но професионално се занимавам от 1992 г., когато се запознах с Иван Лечев, който ми предложи да опитаме. Според него можеше да се получи нещо интересно. И така записах първите си две песни с него. Той ги продуцира. Песните се казват “Сънят” и “Как си, момче?”. Песента “Как си, момче?” влезе и в първият ми албум освен това излезе и на винилова плоча, което беше много необичайно за България по това време. По това време у нас не се издаваха много продукти, но да издадеш нещо и като макси сингъл… И така излезе първият ми албум покрай двете песни, които Иван Лечев ми предложи. След това Румен Бояджиев ми предложи две три песни. Заработих с него и с Даниела Кузманова, която написа текстовете към тях. Беше много вълнуващо, защото те са хора, които са били в ФСБ. Те са едни от най - ценните ни музиканти, композитори и продуценти.

За мен беше наистина голямо щастие и късмет да се запозная с Иван, а по - късно и с останалите от групата и да работя с тях. Научих много от тях през годините, които работихме заедно. Плод на част от работата ми с тях и с други композитори беше първият ми албум “Сънят”, който беше на български език. Има много хубави песни вътре, но има и такива, които не съм сигурна, че ги харесвам, но тогава трябваше да опитам различни стилове и да пробвам кое ще ми отива, кое ще е подходящо за мен. През 1995 г. се появи нова компания Булс Рекърдс. Те ми предложиха да издам албум, който а бъде посветен на сто годишнината на киното. Албумът беше с джаз стандарти, но изпълнени по поп начин, защото все пак аз съм поп певица. Тогава започнах работа над вторият албум, който почти целият записах с Биг бенда на Българското национално радио с диригент Вили Казасян. Беше голямо предизвикателство за мен, защото да изпея джаз стандарти, които са пяти от имена като Елла Фиджералд и Пеги Лий беше предизвикателство. Това беше голямо израстване за мен и ми даде самочувствието, че не съм човек, който тепърва се учи да пее. Бях много щастлива когато издадох албума. Направих и видео към него. То стана много популярно и се въртеше по всички канали в България. Казваше се A fine romance. Снимахме го в киноцентъра, Бел Епок го режисираха тогава.

За песента Good times си работила с чужди композитори.

Да през 1997 г. заминах за пореден път за Кан за големия музикален фестивал Мидем. Този фестивал е най - големият музикален фестивал в света. На него се събират всякакви хора и артисти, и продуценти, и хора от музикалния бизнес, за да лицензират продукция, да се създават контакти, да работят един с друг. Тогава стана така че ми предложиха песента, ако искам да бъде изпълнена от мен и да бъде лицензирана изцяло за България. Тогава влязох в студио записах я. Песента е много хубава, много сладка, но е в стил Euro Dance, на който стил аз не съм голяма почитателка. Песента ми се стори, че ще бъде нещо, което ще отвори вратите за мен извън България. Така и стана, защото английска компания прояви интерес да я пуснат на английския пазар след като чу записите и видя видеото към песента. И така Good times излезе първо на българския пазар, а след това и на английския, с помощта на Pepe Jeans London. Направих голяма промоция, вдигна се голям шум. Това беше много интересно и ново за България. Сключих договор с IMG Records те го пуснаха на английския пазар. То започна да се върти в MTV и MCM. Голяма кампания направиха в Англия за песента и за видеото. Работих с няколко екипа DJ, които работиха върху ремиксите, които се въртяха постоянно в денс клубовете и в Англия и в Ибиса. Ремиксите бяха включени в няколко денс компилации. Тогава трябваше да замина за няколко месеца в Англия, за да представя песента. Там пях в едни от най - големите денс клубове в Европа, давах интервюта за медиите - радия и телевизии, пях на London Arena. Беше много интересен период за мен. Истината всъщност е следната: в мига, в който стъпих на лондонска земя аз просто се влюбих в Лондон. След промоцията се върнах в България.

Три месеца по - късно след всички медийни изяви и след цялата въртележка около медии, блясък и журналисти, идвайки си в България разбрах, че за мен няма място за развитие. Аз виждах място за развитие, но не по начина, по който исках. Тогава си казах кой може да ми помогне да развия кариерата си, кой може да ми помогне да започна да работя и с хора извън България и да направя популярна музиката ми извън България. Оказа се че тук няма такива хора, защото тук много малко хора разбират от музикален бизнес особено по онова време. Сега вече има напредък, нещата са станали по - професионални, има хора, които разбират вече от отделни етапи на музикалния бизнес и всеки се е хванал с някаква ниша. По онова време обаче нямаше много специалисти. И аз тогава си казах, че щом няма кой да ми помогне аз ще уча музикален бизнес и ще си направя сама нещата.

Според мен беше лудост заминаването ми за Лондон. И като се връщам назад във времето се питам дали бих постъпила по същия начин, по който съм постъпила тогава. Била съм много смела може би, защото съм била млада и зелена и не съм се притеснявала от нищо. Тогава бях на върха на кариерата си и рискувах всичко. Вместо да продължа да работя над името си, да популяризирам музиката си и да правя продукти, които никой да не купува, защото нашият пазар е малък и няма много възможности. Тогава поп фолкът тъкмо започваше да се развива и нямаше много музикални стилове. Реших, че за мен няма голямо поле за изява тук в България и е най - добре да рискувам всичко, което имам. Тръгнах от нулата. Беше ми изключително трудно. Разбрах, че нямам и много приятели. Тогава имах нужда от финансова помощ, но никой не ми помогна. Имах една единствена приятелка, която ми помагаше с каквото може. Тогава разбрах колко много фалш има около мен и колко много хора се преструват, че са ти приятели когато около теб има медии, шум и си известен. И така пристигнах на летище Хийтроу през януари 1998 г. с два куфара дрехи, малко пари в джоба и без да говоря английски. По това време бяхме близки приятели с Бончо Генчев, който играеше в английски отбор и съпругата му и те ми предложиха да остана при тях докато си намеря квартира и си стъпя на краката. Те ми подадоха ръка, започнах да уча английски. Трудно ми беше разбира се, но тъй като съм голям инат успях да оцелея и на следващата година кандидатствах в Уестминстърския университет специалност Комерсиална музика. Приеха ме и бях най - щастливото момиче на света.

Пет години учех музикален бизнес. Междувременно работих и в Universal Records, която е най – голямата музикална компания в света. Тя държи 48% от музикалния пазар. Имах възможност да работя в маркетинговия им отдел. Работех в музикалното списание Billboard отговарях за цяла Източна Европа, но това се случи по - късно през 2002 г. През 2001 г. основах Max Music Group Англия. Когато през 2004 г. завърших реших да дойда и да проуча пазара в България тъй като аз специализирах Музикален маркетинг и Източноевропейски пазари. Моите преподаватели и хората, с които работех ме съветваха да се върна в България, защото има повече бъдеще у нас тъй като няма голяма конкуренция на нашия пазар. Те ме съветваха да основа компания у нас и ще имам повече успехи, а освен това винаги мога да разчитам на тяхната подкрепа и помощ. Така през 2004 г. основах Max Music България. Тогава издадох и един сингъл, който се казва “Мираж”. През 2005 г. издадох още един сингъл - “Superwoman”, който е продуциран от италианският DJ Supernova. Сега през декември 2006 г. издадох албума Runaway. По албума съм работила с много международни екипи, с много големи имена. За мен това е изключително голяма чест, защото да работиш с такива имена не е въпрос само на пари или късмет, а и на вяра. Трябва да спечелиш тяхното доверие. Те трябва да повярват в теб и в това, че можеш да представиш тяхната музика и техния труд по най - добрия начин. За мен беше голяма чест.

Работила съм с Jam and Delgado, които са продуцирали песента на Aqua “Barbie girl” и са правили много песни за Ace of Base. Работила съм с Pete Kirtley и Tim Haws, които спечелиха награда за най - добри композитори през 2001 г. Те са писали за Sugababes, за Ashanti, за Girls Aloud, за Liberty X. Съвместно с Peter Godwin, който е работил за David Bowie, съм композирала песента Runaway. За мен този албум е голямо израстване и голяма крачка напред в кариерата ми. На половината от песните съм съавтор. Успях да поработя и с български композитори макар и само по една песен. Това е песента I told you. Тя е написана от Антон Чичеклиев и Миро Гечев. Две от песните в албума са продуцирани тук в България от Мага. Получи се един много силен албум и много хора го харесват. И двата ми последни клипа са режисирани от Васил Стефанов и беше удоволствие да работя с него. Това е доказателство, е и в България могат да се правят неща на ниво и не само видеоклипове, но и музика.

Going Down е много добра песен и видеоклипа е много добър също, много интересен.

Американците полудяха по тази песен. Тази песен е и причината да сключа договор с американска компания за маркетинг и дистрибуция на албума в Америка.

Как попадна в Universal Music International?

Един от преподавателите ми в университета беше Джон Кенеди. Това е бившият шеф на Universal Records. Той в момента ръководи ISPI организация, която се занимава с борба с пиратството. Това е човекът, който е спечелил делото между Джордж Майкъл и Sony от страната на Sony. Той беше на чело на борда на директорите в моя университет. Аз се ориентирах към музикален маркетинг и международни пазари. Преподавателите ми в университета решиха, че най - добрият опит за мен е да ми помогнат да започна работа в Universal Music. Те помогнаха не само на мен, но и на други мои състуденти да започнат работа в отделни музикални компании. Да започна работа в Universal Music беше тяхна идея. Аз работих там през последната година от обучението си в Англия. Това ми помогна да се запозная с интересни хора, да съм в центъра на всички музикални събития.

Разкажи ми за Лондон. С какви чувства оставаш към този град?

За мен Лондон е най - прекрасният град в света. Имала съм възможност да пътувам много, харесвам и Ню Йорк. Стреса в Лондон е голям, всичко се движи с бясна скорост, всеки се стреми да успее, да постигне целите си, събрани са хора от цял свят. Лондон е град държава за мен. Там всяка вечер има какво да правиш. Ако решиш всеки ден можеш да се запознаваш с хора, които никога повече няма да видиш или ще видиш, или ще създадеш приятелства. Но всеки път виждаш различни хора. Живота е много интересен, много забързан. Първоначално ми беше много трудно, защото не говорех добре английски, нямах и почти никакви приятели. През 1999 г. нещата започнаха да се променят влязох в университета, започнах да снимам за различни продукции, запознавах се с нови хора, попаднах на много хубави хора. Имах късмета да попадна в хубаво среди. Приятелският ми кръг започна да се разширява.

Имаш ли любимо място в Лондон?

Имам няколко любими места. Много обичам Kings Road. Той е в по - артистичен район, в който има много малки бутици и кафета. Събират се хора от музикалните среди. Известно място е и хората ходят там да пазаруват дрехи, бижута. Харесвам много Harrods и района на Knightsbridge, Hollands park също ми е любим район.

Ти си участвала в “Тайни агенти” (Spooks), в “Ali G Indahouse”?

Започнах да работя с няколко кастинг агенции и те ме изпращаха на кастинги. В началото започнах като статист в масови сцени в различни филми като Джеймс Бонд, Хари Потър. На мен ми беше интересно, защото срещаш хора, опознаваш се с тях. Започнах да снимам и за един сериал на ITV (бел. а. Това е телевизията, която продуцира и за първи път излъчва шоуто Pop Idol), който се казва „Лоши момичета”. Снимах за сериала три сезона. Малко по - късно покрай познанствата ми и покрай това, че хората вече ме бяха виждали и бяхме работили с тях започнах да получавам по - сериозни предложения. Имах вече агент, който ме пращаше на по - сериозни кастинги. За филма на Али Джи той лично ме избра. Има ме в няколко сцени дори имах няколко реплики, но за съжаление в последствие кадрите с репликите ми са отпаднали. Снимах и за сериала “Тайни агенти” с Томас Арана. Участвала съм също в няколко реклами. Най - голямата компания за газифициране в Англия ми даде главна роля в техния рекламен клип както и в някои от техните плакатни кампании. И така след 2001 г. нещата за мен започнаха да вървят добре.

Имало ли е моменти, в които ти се е искало да зарежеш всичко и да се върнеш в България?

2002 г. беше трудна година за мен. Тогава завърших бакалавърска степен в университета и се колебаех дали да продължа да уча или да се прибера в България, но тогава така се стекоха обстоятелствата, че реших да остана. Човек никога не знае какво го очаква. през първите две години също съм се колебаела дали да не се върна, но исках да постигна нещо извън България.

Появиха се много слухове, че твоята история не е точно така както ти самата разказваш.

Това са измислени слухове. Винаги може да се провери в университета дали съм учила там или не. Ако знаех щях да си донеса студентските карти от университета. Не знам от къде са се появили тези слухове.

Смяташ ли че има завист и за това така се говори за теб?

Има разбира се. Това е нещо съвсем нормално. Всеки завижда на някой друг за нещо. Всеки иска това, което няма. Всеки човек, който иска да му се случи нещо, а вижда, че това се е случило на друг завижда. При някои хора завистта е по - лека при други не толкова. Аз съм позитивен човек и се надявам и към мен хората да погледнат по позитивен начин. Но знам, че завистта не може да се спре и е неизбежна. Тя е част от славата. Видях, че много неща са се написали за мен. Неща, които нямат нищо общо с истината. Хората си измислят истории, защото няма как да ги получат, не знаят почти нищо за мен. Нямаше да се изненадам, ако се напише, че изобщо не съм била в Англия. Дори бях чела някъде, че съм се скрила и съм живяла в студентско общежитие в Дървеница или пък, че съм продавала вестници на площад Славейков. Предпочитам да не обсъждам тези слухове или поведението на хората спрямо мен. Държа личният ми живот да остане личен. Гордея се с това, което съм постигнала. Може да не е много, но е достатъчно за мен и съм щастлива. Знам че тепърва ме очаква успеха, за който съм си мечтала. Предпочитам да се концентрирам върху това, с което се занимавам.

В къщата на VIP Brother те обвиниха, че си апатична, че си “сложила” някаква маска.

Според мен всички тези обвинения идват от факта, че останалите съквартиранти не могат да повярват, че съм такава. Това ме прави различна от тях. Не съм от най - шумните хора въпреки че обичам много да се веселя. За съжаление аз влязох в къщата без приятел, без половинка докато останалите съквартиранти имаха възможността да влязат с приятелите или със семейството си вътре и това им дава възможност да бъдат по – открити веднага, защото те имат човек до себе си, с който да си контактуват. Имат заедно общи теми на разговор, веселят се заедно. Докато аз влязох напълно сама и е логично да ми трябва време да се приспособя към тях, да започна да си контактувам, да се сближа с тях. Така и се случи. На втория третия ден се сприятелих с Деси и Азис и не спряхме да се шегуваме, да пеем, да танцуваме заедно. След като излязох от къщата моите близки ми казаха, че не са ме давали в светлината, в която те са очаквали. Наблегнали са на това, че съм се държала като чужденка, което не е вярно, защото съм в България от миналата година. Единствената ми грешка беше, че не съм гледала много телевизия и това много ги шокира съквартирантите. Венета едва ли не беше обидена, че не съм гледала нейното предаване.

Трябваше да направя усилия и да погледам малко телевизия и да се запозная с нещата. Но аз не знаех кой още ще влезе в къщата. Не мисля, че съм се държала апатично. По – скоро е нормално когато не познаваш хората да се отпуснеш малко по - трудно. Не ми отне време да го направя. За това изкарах времето в къщата много добре. Така като се смях с Катето Евро и Азис не съм се смяла с години. Не знам защо така се получи. Може би, защото наистина ме смятат за различна или не ме познават. Не мисля, че съм била необщителна или съм говорела с акцент. Този слух за акцента го пусна Венета, защото нямаше за какво да се заяде с мен. Те се дразнеха и от това, че не пуша, не пия и не влизам в джакузито за голи сесии. Обидно ми стана малко от факта, че продуцентите са решили да не покажат много от мен когато съм се веселила, пяла и танцувала. Мила съм чинии и съм чистила. Те са решили да не го покажат. Това леко ме обиди. Това бяха и първите въпроси, които ми бяха зададени защо не съм пяла. Аз съм пяла в къщата, но са показани повече моменти, в които се е пеело поп фолк. След като не знам репертоара на поп фолк изпълнителите е логично да не пея, но се наслаждавах на таланта им. Гледах ги и ги слушах. Логично е да се пускат повече моменти с Азис, Деси и Катето Евро например, защото те са много известни у нас, а аз не съм била тук осем години и част от публиката не ме познава. Тепърва ми предстои да си контактувам с журналисти и съм сигурна, че те ще си променят мнението за мен.

Голяма драма се разигра около това на колко години си.

Аз казах на всички, че ще кажа каква ми е възрастта когато изляза от къщата. Причината поради, която крия годините си е чисто професионална. Свързано е с това, че моята музика се купува и сваля от интернет от хора, които са на възраст между 13 и 22 - 23 години. Когато тези хора разберат, че артиста, който изпълнява любимата им песен или музиката, която те харесват е над тази възраст обикновено не се асоциират с артиста. Това е чисто маркетингова причината, за да не си казвам годините, защото искам много младите хора да харесват това, което правя като музика и това на колко съм години да няма значение за тях и да не е причина да не купуват музиката ми. Това го зная от опит в работата си. Голяма част от световните артисти не са на тази възраст, на която се представят особено, ако артиста е на възраст над 21 години.

Любимата ти книга е “Любов по време на холера” на Габриел Гарсия Маркес. Харесваш ли латиноамериканска литература?

Трябва да призная, че не съм чела много латиноамериканска литература, но съм чела Маркес и обожавам стила му. Опитах се да прочета “Любов по време на холера” на английски. Беше ми трудно да я прочета, но успях. Историята е много хубава, стила на Маркес е невероятен и това ще го каже всеки, който го е чел. Харесвам поезията на Неруда. Любимата ми книга с поезия е “100 сонета за любовта”, която той посвещава на съпругата си. в тази книга са най - красивите изкази и описания на любовта, които някога са правени. Той описва по един от най - великите начини любовта и какво е тя като чувство, какво е това да чувстваш любов към някого и то безрезервна любов.

Харесваш опера и кабаре.

Обичам и опера, и кабаре, и мюзикъл изобщо всякакви форми на изкуството. Обичам изкуството много. Обичам да ходя на класически балет, на опера. Ако това вътре го бях споменала щяха да ми се изсмеят и да се подиграват с мен. Азис например ми се похвали, че е гледал “Бомбайски мечти” и напълно споделям мнението му, че това е един от най - пищните мюзикъла, които са правени някога. Много се зарадвах, защото имах за какво да си говоря с него на тази тема. С Катето Евро си поговорихме за театър. Имала съм възможност да гледам театрални постановки на West End. Имала съм възможност да гледам Джесика Ланг, Макколи Кълкин, Дарил Хана, Мадона в театрални представления. За мен беше огромно удоволствие и голяма радост. Със Здравко успях да си поговоря за музика. Не знам дали са излъчени тези ни разговори, но за мен беше интересно. С никой от тях обаче не успях да си поговоря за опера. Ако беше влязъл Орлин Горанов щяхме да засегнем темата. Много искахме за сватбата на Здравко да дойдат Любо от “Те” и Орлин Горанов, но Big Brother каза, че не може да имаме всичко.

В “Здравей, България” каза, че са ти предложили продуцентите шоу. Ще ни разкриеш ли малко за какво става дума?

Няма много да разкажа. В момента обсъждаме какво точно ще представлява шоуто, ще се обсъди формата, още не се знае в коя телевизия ще бъде. Твърде рано е, защото още тече Big Brother. От месец май ще започнем да обсъждаме шоуто и да се работи по проекта. Не искам да казвам неща, които после няма да се случат. За мен е много важно да имам респект от хората и хората, с които работя и които пишат за мен да знаят, че не давам лъжлива информация.

Ти самата си много положително настроена към всичко и към всички. Имаше доста подмятания и подигравки по твой адрес и въпреки това остана положително настроена към всичко.

Аз съм напълно сигурна, че когато тези хора се запознаят с мен като човек и като творец, а не само в къщата, те ще спрат с подигравките. Мисля си, че част от тях не знаеха с какво се занимавам и коя съм и ме приемаха по начина, по който съм. Моята цел беше като вляза в къщата да бъда такава каквато съм и в реалния живот, а не такава каквато съм в бизнеса. Аз влизам вътре с чисто и открито сърце. Влизам, за да се запозная с нови хора, да си изкарам добре, да намеря най – доброто в хората, с които ще се запозная, да опитам да се опитам да се опозная с тях. Нямаше значение дали това ще се хареса или не, защото аз се представям такава каквато съм истинска. И ако някой не ме харесва просто не ме харесва. Безсмислено беше да се преструвам, да играя роли или да се правя на някоя, която не съм всъщност, защото когато изляза хората ще ме видят. Защо да се срамувам след това. Не беше нужно да доказвам, че аз не съм такава каквато ме мислят другите. Тези, които наистина преценят, че ме харесват много ще се радвам да поддържам връзка с тях. Много се радвам, че се запознах с Катето Евро, защото тя е голям талант, много ерудирана, много весела. Хората са различни, уникални. Всеки има свой начин на поведение, култура, различни характери. Не може всички да сме еднакви.

Елена Георгиева
За TELEmaniac.com

Снимки: Студио МЕМ

Копирането на текста или части от него е забранено!
Всички права запазени!